Aske (Петя Косева)
110 452
5.10.2007 г., 8:52 ч.

По пътя 

  Поезия
643 1 11
Блъскаме нервно с юмруци
в тълпа от животни безчувствени.
Сърцата - бетонени буци,
ни правят безкрайно изкуствени.

Бързаме! Къде пък сме тръгнали?
Днес имаме толкова време.
От всичко глава сме извърнали,
духът ни е дяволско бреме.

Живеем със цели изгубени,
оплаквайки липса на смисъл.
Душите, от глупост порутени,
владее Погрешната мисъл.

И хора пак пътя си търсят,
очакват далечно послание.
Най-дългият път е да търсиш.
Но кой ли обръща внимание...

© Петя Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??