По пътя
Блъскаме нервно с юмруци
в тълпа от животни безчувствени.
Сърцата - бетонени буци,
ни правят безкрайно изкуствени.
Бързаме! Къде пък сме тръгнали?
Днес имаме толкова време.
От всичко глава сме извърнали,
духът ни е дяволско бреме.
Живеем със цели изгубени,
оплаквайки липса на смисъл.
Душите, от глупост порутени,
владее Погрешната мисъл.
И хора пак пътя си търсят,
очакват далечно послание.
Най-дългият път е да търсиш.
Но кой ли обръща внимание...
в тълпа от животни безчувствени.
Сърцата - бетонени буци,
ни правят безкрайно изкуствени.
Бързаме! Къде пък сме тръгнали?
Днес имаме толкова време.
От всичко глава сме извърнали,
духът ни е дяволско бреме.
Живеем със цели изгубени,
оплаквайки липса на смисъл.
Душите, от глупост порутени,
владее Погрешната мисъл.
И хора пак пътя си търсят,
очакват далечно послание.
Най-дългият път е да търсиш.
Но кой ли обръща внимание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
