18 may 2007, 17:01

По пьтя на болката

  Poesía
720 0 1
 Свещта сьс пламъка догаря в пепелта,
 вьзродила спомена болезнен вьв светлината си,
 едва ли някога тя би могла
 да стопли изнурените сьрца, завинаги разплакани.

 И в този миг се чудиш как ще продьлжат,
 от кошмара вечен няма будене,
 мьката беляза ги сьс своя остьр сьрп,
 духа сломи им, вярата изгуби се.

 А раните невидими шептят,
 пръскат своята отрова и печала,
 радостни, намерили и този пьт
 сьдби, без жал с които да се подиграят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...