Свещта сьс пламъка догаря в пепелта,
вьзродила спомена болезнен вьв светлината си,
едва ли някога тя би могла
да стопли изнурените сьрца, завинаги разплакани.
И в този миг се чудиш как ще продьлжат,
от кошмара вечен няма будене,
мьката беляза ги сьс своя остьр сьрп,
духа сломи им, вярата изгуби се.
А раните невидими шептят,
пръскат своята отрова и печала,
радостни, намерили и този пьт
сьдби, без жал с които да се подиграят.