Свещта сьс пламъка догаря в пепелта,
 вьзродила спомена болезнен вьв светлината си,
 едва ли някога тя би могла
 да стопли изнурените сьрца, завинаги разплакани.

 И в този миг се чудиш как ще продьлжат,
 от кошмара вечен няма будене,
 мьката беляза ги сьс своя остьр сьрп,
 духа сломи им, вярата изгуби се.

 А раните невидими шептят,
 пръскат своята отрова и печала,
 радостни, намерили и този пьт
 сьдби, без жал с които да се подиграят.