Когато те създавах... не разбрах,
че тук си и че си реален,
и в лунната пътека не съзрях
вечерния ти образ от вълни изваян.
Когато с теб живях... аз не разбрах,
ти светлина ли бе или пък мрак,
и скрих душите ни във пепелни мъгли,
и заглуших без глас последните мечти.
Когато те ранявах... не разбрах
гласа на мъртвата прокоба
и на лицето ми застина капка дъжд,
а всички казваха, че е отрова. ...