По пътя със стих
Изплъзват се дните ми вече -
оставят ми сноп от тъга.
Луната - нали е далече,
си прави със мене шега.
Затихва обиден смехът ми
и нощна роса ме ръми.
Настръхва у мене страхът ми,
щом пулса в гърди загърми.
Но гледам напред със надежда,
по спомен се връщам назад.
А днешната болка се свежда
до сложен живот на хазарт.
Но все пак следа ще оставя
по тръгнал през тръните път.
И нещо от мен ще представя
там - горе - пред божия съд.
Последното слънце прегръщам
и нищо от него не скрих.
На всяко въпросче отвръщам
с написан по пътя си стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
