koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
6.07.2017 г., 11:19 ч.

По пътя със стих 

  Поезия » Друга
332 0 6

Изплъзват се дните ми вече -

оставят ми сноп от тъга.

Луната - нали е далече,

си прави със мене шега.

 

Затихва обиден смехът ми

и нощна роса ме ръми.

Настръхва у мене страхът ми,

щом пулса в гърди загърми.

 

Но гледам напред със надежда,

по спомен се връщам назад.

А днешната болка се свежда

до сложен живот на хазарт.

 

Но все пак следа ще оставя

по тръгнал през тръните път.

И нещо от мен ще представя

там - горе - пред божия съд.

 

Последното слънце прегръщам

и нищо от него не скрих.

На всяко въпросче отвръщам

с написан по пътя си стих.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??