"Обичам те..." - нашепвах аз.

"Обичам те..." - мълвеше ти.

"Обичам те!" - О, неразумна страст,

нима в любов превърнахме те ний?!

Нима в очите светлите звезди, 

що грееха при всяка наша среща,

били са те неискрено подкупни

и мамили са нашите мечти

към водовъртежа на житейските несгоди

със скрита корист?!

О, лъжи! Преплетени с финес, но изтъкани

от хули, упреци, забежки (не младежки)...

Къде потъна първото "Обичам те"?

На дъното на океана? В небитието?

Или, притихнало във кътче от сърцето

очаква изворна любов, изстрадана,

но от патината на времето запазена,

да го открие и отново да обича?!...

05.06.2003 г.