31 окт. 2015 г., 14:52  

По шекспировски

831 0 0

"Обичам те..." - нашепвах аз.

"Обичам те..." - мълвеше ти.

"Обичам те!" - О, неразумна страст,

нима в любов превърнахме те ний?!

 

Нима в очите светлите звезди, 

що грееха при всяка наша среща,

били са те неискрено подкупни

и мамили са нашите мечти

към водовъртежа на житейските несгоди

със скрита корист?!

 

О, лъжи! Преплетени с финес, но изтъкани

от хули, упреци, забежки (не младежки)...

 

Къде потъна първото "Обичам те"?

На дъното на океана? В небитието?

Или, притихнало във кътче от сърцето

очаква изворна любов, изстрадана,

но от патината на времето запазена,

да го открие и отново да обича?!...

 

 

05.06.2003 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...