31 окт. 2015 г., 14:52  

По шекспировски

833 0 0

"Обичам те..." - нашепвах аз.

"Обичам те..." - мълвеше ти.

"Обичам те!" - О, неразумна страст,

нима в любов превърнахме те ний?!

 

Нима в очите светлите звезди, 

що грееха при всяка наша среща,

били са те неискрено подкупни

и мамили са нашите мечти

към водовъртежа на житейските несгоди

със скрита корист?!

 

О, лъжи! Преплетени с финес, но изтъкани

от хули, упреци, забежки (не младежки)...

 

Къде потъна първото "Обичам те"?

На дъното на океана? В небитието?

Или, притихнало във кътче от сърцето

очаква изворна любов, изстрадана,

но от патината на времето запазена,

да го открие и отново да обича?!...

 

 

05.06.2003 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...