15 abr 2015, 0:36

По Великден 

  Poesía
336 0 1

Гъдулàр мèчка вòдеше
и на гъдỳлка свѝреше.
Мèчката, мòре, рỳнтава,
рỳнтава òще - върлѝна!
Ала е мèчка в`ързана,
в`ързана òще запр`яна...
Пỳсти ми здрàви синджѝри,
синджѝри на брòй - трѝ рèда...

 

Когà се децà събрàха,
мèчка хорò заигрà,
заигрà мèчка, заръмжà:

 

„Дечѝца, мѝли дечѝца!
Хорò ми недèйте игрà!
Хорò ми, мòре, мèчешко,
мèчешко, òще трòснато...
Тежкò му, кòйто игрàе
хорò ми мòре мèчешко,
мèчешко, òще темнѝлно,
темнѝлно и нè от сърцè.
Че àз съм билà в горàта,
горàта - г`ъста, висòка!
Че на нàй - стр`ъмна канарà
и на нàй - висòкия бòр -
на вр`ъх му съм се качѝла
и лàпа съм си лепѝла.
Да знàе и мèн горàта,
че мèн канарà не тежѝ,
че нàй ми тежàт синджѝри ,
синджѝри, мòре, трѝ рèда.
Когà ме стопàнин запр`я,
рàдваха и мèн дечѝца.
Ала дечѝца не слỳшат,
та ги е стопàн подмàмил,
подмàмил, отнèл от мèне
и ми е стопàн наредѝл -
ако àз нèго не слỳшам,
токỳ ми децà накàзал.
Та затовà съм покòрна,
покòрна, мòре, и крòтка,
и по гъдỳлка се вòдя,
та когà свѝри, игрàя.
И знàм си - когà порàснат
мѝли ми мàлки мечèта -
и т`ях за синджѝр ще вòдят -
и тè хорò да игрàят,
хорò ми, мòре, мèчешко,
мèчешко и нè от сърцè...
А вѝе, децà, сполàйте
и си на вòля игрàйте !“.

 

Мечкàр си мèчка зад`ърпа
и тя - послỳшна горкàна -
по нèго пàк се повèде -
всè чỳжди децà да рàдва,
а нèйни си да не мòже...

 

................................................

 

Послепѝс:

 

Мечкàрят хрàни гърлà.
Мецàна тèгли теглà.
Мечèта - бèз топлинà.
Морѝ злинà след злинà.

 

ВЕЛЍКДЕН ÒБИЧ ВНУШÀВА
заради БÒЖИЯ СЛÀВА!

 

................................................

 

И нèка св`ършат теглàта,
и дòйде РÀЙ на Зем`ята!...

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??