27 may 2007, 9:41

По здрач

  Poesía
558 0 0
По здрач дърветата са само сенки
и клоните им винаги са криви.
Примигват изпочупени луни.
Небето и замята си приличат.
По здрач пръстта е шепа урна пепел,
останала след дневния пожар
на слънцето,
до блясък изгорило
крилете
на най-истинските мисли,
заченало през писъци пръстта,
която после камъни ще ражда
и ще им дава пример
по мълчание.
По здрач
земята е пшенично зрънце,
забодено в браздата на всемира,
загушкано
в просъници по изгрева...
Нощта припада, а светът заспива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...