По здрач дърветата са само сенки
и клоните им винаги са криви.
Примигват изпочупени луни.
Небето и замята си приличат.
По здрач пръстта е шепа урна пепел,
останала след дневния пожар
на слънцето,
до блясък изгорило
крилете
на най-истинските мисли,
заченало през писъци пръстта,
която после камъни ще ражда
и ще им дава пример
по мълчание.
По здрач
земята е пшенично зрънце,
забодено в браздата на всемира,
загушкано
в просъници по изгрева...
Нощта припада, а светът заспива.