6 ene 2010, 11:06

Победа!?

  Poesía » Otra
777 0 1

                                                                                                                На Ш.   :)

 

 

                                                  Ще те победя,                                                                

                                                  но не като враг,                                                             

                                                  в света на невидимите идеи.                                         

                                                  Ще сложа после

                                                  победата си пред теб

                                                  като дар и отплата,                 

                                                  но няма да узнаеш като Далила                                  

                                                  тайната на моята сила,                                                 

                                                  тайната на моята слабост.                                           

                                                  И ще те оставя да бъдеш

                                                  трезва, смирена и добра            

                                                  победена  - победителка,                                             

                                                  в света на невидимите идеи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...