Почерк

Времето оставяло следи,
времето лекувало сълзи...
Времето летяло по-бързо от стрели...
Времето създавало, но и отнемало мечти...
Времето ли? От Времето ли ни боли?...

А ние? Ние умеем само да упрекваме...
Все то ни е криво или недостатъчно...
А в огледалото? С Него ли се срещаме?
Времето ли, дето все лети...

А ние?... Ние създаваме ли го?
Или то е нас създало?
Кой кого ще надхитри?
Докога със времето ще си играем?

Аз не виждам смисълът в играта,
да се гоним през години.
Човешката илюзия уж го е създала,
ала дори да го забравим,
косата пак ще побелява.

Болки, мъки, страдания – човек ли ги създава?
А успехите и техните последователи?
Времето или човекът
носител е на почерка?

Времето оставяло следи,
времето лекувало сълзи...

Времето летяло по-бързо от стрели...
Времето създавало, но и отнемало мечти...

Времето ли? От Времето ли ни боли?