Dec 15, 2016, 9:56 AM

Почерк

  Poetry » Other
462 0 2

Почерк

 

Времето оставяло следи,
времето лекувало сълзи...
Времето летяло по-бързо от стрели...
Времето създавало, но и отнемало мечти...
Времето ли? От Времето ли ни боли?...

 

А ние? Ние умеем само да упрекваме...
Все то ни е криво или недостатъчно...
А в огледалото? С Него ли се срещаме?
Времето ли, дето все лети...

 

А ние?... Ние създаваме ли го?
Или то е нас създало?
Кой кого ще надхитри?
Докога със времето ще си играем?

 

Аз не виждам смисълът в играта,
да се гоним през години.
Човешката илюзия уж го е създала,
ала дори да го забравим,
косата пак ще побелява.

 

Болки, мъки, страдания – човек ли ги създава?
А успехите и техните последователи?
Времето или човекът
носител е на почерка?


Времето оставяло следи,
времето лекувало сълзи...

Времето летяло по-бързо от стрели...
Времето създавало, но и отнемало мечти...

Времето ли? От Времето ли ни боли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А.А. All rights reserved.

Емоцията:

https://www.youtube.com/watch?v=2bDVtnfz1fs

 

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...