6 jun 2008, 20:52

Почивай в мир...

  Poesía
2.1K 0 8

Без значение във кой е кръста,
в кой е славата проклета...
Все по-близо лягаме в пръстта
и без вина, безсилни са словата клети...
Тогава всеки спомня си делата,
усмивките и образа ти вечен,
напомня ни, че жалки са телата...
тогава няма праведен и грешен...

 

 

   В памет на едно момче, което не познавах... но го видях във сълзите на много хора...
 Почивай в мир...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен ми харесва.Успях да го почувствам,а това е най-важното! Поклон!!!
  • Според мен звучи мн добре и си личи че си вложила чувство.Прегръдки мила
  • Аз пък усетих емоцията..дори и тъжна!!!Докосна ме!!!Поздрави!!!
  • Не съм се обидила.Ни най-малко.Все пак,ако бях решила да не приемам чуждите мнения и оценки,нямаше да публикувам нещата си.И бъди винаги критична,щом смяташ,че има нужда.Благодаря отново за вниманието.
  • Просто казвам личното си впечатление, постепенно ще се усъвършенстваш във всичко,в поезията все пак е най-важно да има емоция. Дано не съм те обидила, просто понякога съм критична.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...