6 июн. 2008 г., 20:52

Почивай в мир...

2.1K 0 8

Без значение във кой е кръста,
в кой е славата проклета...
Все по-близо лягаме в пръстта
и без вина, безсилни са словата клети...
Тогава всеки спомня си делата,
усмивките и образа ти вечен,
напомня ни, че жалки са телата...
тогава няма праведен и грешен...

 

 

   В памет на едно момче, което не познавах... но го видях във сълзите на много хора...
 Почивай в мир...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва.Успях да го почувствам,а това е най-важното! Поклон!!!
  • Според мен звучи мн добре и си личи че си вложила чувство.Прегръдки мила
  • Аз пък усетих емоцията..дори и тъжна!!!Докосна ме!!!Поздрави!!!
  • Не съм се обидила.Ни най-малко.Все пак,ако бях решила да не приемам чуждите мнения и оценки,нямаше да публикувам нещата си.И бъди винаги критична,щом смяташ,че има нужда.Благодаря отново за вниманието.
  • Просто казвам личното си впечатление, постепенно ще се усъвършенстваш във всичко,в поезията все пак е най-важно да има емоция. Дано не съм те обидила, просто понякога съм критична.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...