Почивам си. Колко е хубаво само
да виждам съпруга си, усмихнат до мен.
Децата нетърпеливо да казват пак: Мамо!
И ето, чудесен е днешният ден!

Почивка. Чудесен подарък от Бога.
Време със любимите хора. Разкош!
И мястото – същото. Без него не мога.
Прекрасни моменти – пълен кош!

Благословена съм! Че обичам, че дишам,
че мога да протегна към небето ръце!
Морето усмихва ми се – към него пак тичам
с преливащо от благодарност сърце!

С какво съм заслужила толкова радост?
Боже, Теб питам, макар и да знам.
За Твоята обич не трябва да плащам.
Ти искаш на другите аз да я дам!