27 nov 2017, 8:55

ПОЧТИ ЕСЕННО

  Poesía
1.1K 1 8

Усещам как есента се вмъква в дните ни
със вятъра, който достига до костите,
със сланите си, падащи бавно в косите ни,
с низ от облачни дни – наши неканени гости.

 

Усещам как есента обладава несетно душите,
как панически бягаме в измислени пролети,
взели със себе си белия параван на мъглите,
в който се губи спомена за свободни полети.

11.11.2017 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки сезон си има своите прелести... Трябва да ги видим, за да живеем по-пълноценно! Хубава съпоставка! Привет!
  • Благодаря ви!
  • Ех, така е! Но и есента има своите красоти - обагреност, смиреност и мъдрост. Чудесен стих!
  • Ей, Кумец! Хубаво си е времето! И като сезон, и като възраст! Я вземи в ръце стремето, че ако се разиграе .... Поздрави!
  • Есента като сезон на годината и в човешкия живот...
    Сполучлива съпоставка!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....