5 dic 2010, 19:41

Почувствай Коледа

  Poesía » Otra
782 0 4

На снежната поляна край гората
блестеше ослепителна ела,
не е ли вече тя за теб позната?
Не е ли украсената елха?

Година първа - беше тя шишарка,
година трийста - стройната гора,
след още двайсет - украсена с шарка,
след още месец - просто изгоря.
Това ли днес е Коледа за тебе?
Окичено дърво със пентаграм?
Нима родило се тогава просто бебе -
за да получиш днес безплатно нов диван?

Не бог се ражда с всяка нова пролет,
настъпваща във нашата душа.
А Коледа - била е просто полет,
да озари света със светлина.

Защо ли палим свещи, без да знаем?
Че трябва днес да ни събуди тя.
Че трябва от сърце да се покаем,
за да се случи нашата мечта.

Нима "мечта" е просто - нов подарък?
Прави го всеки ден тогава,
щом така...
Но вгледай се във гаснещия пламък,
виж смисъл в думите на песента.
Че коледната нощ ще е вълшебство,
но не и тиквата превръщащо в каляска!
Не повод за поредното потребство,
не просто бляскавата празнична окраска.

Дървото не живее сто години,
да съхне на площад във Ватикана!
Нито тъгата днес ще ни отмине -
щом мерим божията кръв със кана.

Почувствай Коледа, но истински почувствай -
живота под кората на дървото!
И в коледната песен не изпускай -
да видиш смисъла един във рождеството!

Роди се Бог, но не за да се храним
на пищната претрупана трапеза!
А за да ни лекува с свои рани,
да махне в нас душевната протеза!

Усещаш глад през постите църковни,
но не защото той е неприятен.
Не заради традиции вековни -
да видиш, че и сам е хлябът ароматен.

Почуствай Коледа и истински почувствай!
Че в този свят голям, материален,
в сърцето обич винаги допускай
ледът - дори студен, не е метален!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...