ПОД ДЪЖДА

28 mar 2007, 17:28

Poesía

744 0 2

ПОД ДЪЖДА
Навън вали,
а подслон не търся да ме скрие.
Надявах се такъв порой
мъката непоносима да отмие.
Вървя напред
и не прескачам локви.
Дали от този дъжд
очите ми са мокри?
Някъде далеч ме чака, знам,
живот не тъй суров.
Трябва първо да забравя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ПОД ДЪЖДА

Искате да прочетете повече?

Propuestas