ПОД ДЪЖДА
ПОД ДЪЖДА
Навън вали,
а подслон не търся да ме скрие.
Надявах се такъв порой
мъката непоносима да отмие.
Вървя напред
и не прескачам локви.
Дали от този дъжд
очите ми са мокри?
Някъде далеч ме чака, знам,
живот не тъй суров.
Трябва първо да забравя
отлетялата любов.
Навън вали,
а подслон не търся да ме скрие.
Надявах се такъв порой
мъката непоносима да отмие.
Вървя напред
и не прескачам локви.
Дали от този дъжд
очите ми са мокри?
Някъде далеч ме чака, знам,
живот не тъй суров.
Трябва първо да забравя
отлетялата любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светльо Всички права запазени
