8 oct 2011, 15:41

Под Илчов баир...

  Poesía » Otra
3.4K 1 38

Моят град живее под баира,  дето е пораснала душата ми.

Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.

Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,

чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.

 

Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се люшне.

Мъчно е, когато иде август - после нямам сили да го пусна.

Аз и баба, хванали баира, качваме по стръмното напряко.

Изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.

 

Зреят трънки. Шири се чимширът.  Пада есен в клоните на ясен.

Аз почти преполових баира. Баба го качи - не е опасен.

Пие леблебия, бъбрят с Господ. Аз пълзя нагоре и не спирам,

за да го нагледам отвисоко...  Моят град живее под баира.

 

2011*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми."
    Помня го!
    И се радвам, че се роди стих... *
  • Kak съм пропуснал тази прелест в стихове: ...потурчени светулки, луната - черна булка, изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.
    Поздравления, Павле!
  • Чета те наред, Поли! Невероятни стихове! Спорът с "нагледам" няма смисъл - спорещите говорят за две различни думи - едната е "наглеждам" (деца напр.), а другата е "нагледам" - да се нагледам до насита! Това е искала да каже Поли! За което я поздравявам !!!
  • А ти, отдавна в сърцето ми*!!!
  • благодаря ви, приятели!* Много!*

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...