8.10.2011 г., 15:41

Под Илчов баир...

3.4K 1 38

Моят град живее под баира,  дето е пораснала душата ми.

Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.

Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,

чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.

 

Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се люшне.

Мъчно е, когато иде август - после нямам сили да го пусна.

Аз и баба, хванали баира, качваме по стръмното напряко.

Изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.

 

Зреят трънки. Шири се чимширът.  Пада есен в клоните на ясен.

Аз почти преполових баира. Баба го качи - не е опасен.

Пие леблебия, бъбрят с Господ. Аз пълзя нагоре и не спирам,

за да го нагледам отвисоко...  Моят град живее под баира.

 

2011*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми."
    Помня го!
    И се радвам, че се роди стих... *
  • Kak съм пропуснал тази прелест в стихове: ...потурчени светулки, луната - черна булка, изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.
    Поздравления, Павле!
  • Чета те наред, Поли! Невероятни стихове! Спорът с "нагледам" няма смисъл - спорещите говорят за две различни думи - едната е "наглеждам" (деца напр.), а другата е "нагледам" - да се нагледам до насита! Това е искала да каже Поли! За което я поздравявам !!!
  • А ти, отдавна в сърцето ми*!!!
  • благодаря ви, приятели!* Много!*

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...