8.10.2011 г., 15:41

Под Илчов баир...

3.4K 1 38

Моят град живее под баира,  дето е пораснала душата ми.

Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.

Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,

чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.

 

Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се люшне.

Мъчно е, когато иде август - после нямам сили да го пусна.

Аз и баба, хванали баира, качваме по стръмното напряко.

Изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.

 

Зреят трънки. Шири се чимширът.  Пада есен в клоните на ясен.

Аз почти преполових баира. Баба го качи - не е опасен.

Пие леблебия, бъбрят с Господ. Аз пълзя нагоре и не спирам,

за да го нагледам отвисоко...  Моят град живее под баира.

 

2011*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми."
    Помня го!
    И се радвам, че се роди стих... *
  • Kak съм пропуснал тази прелест в стихове: ...потурчени светулки, луната - черна булка, изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.
    Поздравления, Павле!
  • Чета те наред, Поли! Невероятни стихове! Спорът с "нагледам" няма смисъл - спорещите говорят за две различни думи - едната е "наглеждам" (деца напр.), а другата е "нагледам" - да се нагледам до насита! Това е искала да каже Поли! За което я поздравявам !!!
  • А ти, отдавна в сърцето ми*!!!
  • благодаря ви, приятели!* Много!*

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...