12 ene 2011, 16:00

Подай ръка 

  Poesía » Otra
479 0 2

Подай ръка

Видях те, търсеше пътека,

чух, че викаше "подай ръка".

Сълза се стичаше полека,

в очите блесна малко живинка.

 

Колко ли понякога е нужно

в душата сила някой да ти влей.

Недей гледа живота безнадежно.

Без борба не ще се оцелей.

 

Дори и  късно, пътят се намира,

Понякога с тъга достига се върха.

Нима е нужно да се абдикира,

дори за миг понякога да спре дъха.

 

Свещичка палиш ти в тъмнината,

изпаднала в поредната беда.

   Отчаяна дори се луташ в гората,

ръка подадох ти, недей страда.

                                                                    11.01.2011г

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво и насърчително!

    "Дори и късно, пътят се намира,
    Понякога с тъга достига се върха.
    Нима е нужно да се абдикира,
    дори за миг понякога да спре дъха."

    Харесах
  • Хубаво е да знаеш,че има хора които са готови да подадат ръка!Лъха голяма човечност от стиха!Поздрав!
Propuestas
: ??:??