Подай ръка
Видях те, търсеше пътека,
чух, че викаше "подай ръка".
Сълза се стичаше полека,
в очите блесна малко живинка.
Колко ли понякога е нужно
в душата сила някой да ти влей.
Недей гледа живота безнадежно.
Без борба не ще се оцелей.
Дори и късно, пътят се намира,
Понякога с тъга достига се върха.
Нима е нужно да се абдикира,
дори за миг понякога да спре дъха.
Свещичка палиш ти в тъмнината,
изпаднала в поредната беда.
Отчаяна дори се луташ в гората,
ръка подадох ти, недей страда.
11.01.2011г
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
"Дори и късно, пътят се намира,
Понякога с тъга достига се върха.
Нима е нужно да се абдикира,
дори за миг понякога да спре дъха."
Харесах