12 ene 2011, 16:00

Подай ръка

  Poesía » Otra
609 0 2

Подай ръка

Видях те, търсеше пътека,

чух, че викаше "подай ръка".

Сълза се стичаше полека,

в очите блесна малко живинка.

 

Колко ли понякога е нужно

в душата сила някой да ти влей.

Недей гледа живота безнадежно.

Без борба не ще се оцелей.

 

Дори и  късно, пътят се намира,

Понякога с тъга достига се върха.

Нима е нужно да се абдикира,

дори за миг понякога да спре дъха.

 

Свещичка палиш ти в тъмнината,

изпаднала в поредната беда.

   Отчаяна дори се луташ в гората,

ръка подадох ти, недей страда.

                                                                    11.01.2011г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво и насърчително!

    "Дори и късно, пътят се намира,
    Понякога с тъга достига се върха.
    Нима е нужно да се абдикира,
    дори за миг понякога да спре дъха."

    Харесах
  • Хубаво е да знаеш,че има хора които са готови да подадат ръка!Лъха голяма човечност от стиха!Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...