8 oct 2009, 17:03

Подай ръка... поискай прошка

  Poesía
1.1K 0 0

                                      Назад зад теб е пусто....

                                      обърнеш ли се... късно...

                                      и там живота си прочиташ...

                                      за какъв човек се считаш?

                                      Ти страдал си безконечно...

                                      постъпвал и държал си се човечно,

                                      а колко пъти ти си разплаквал...

                                      а добро да се случи си очаквал?

                                      А ти се живеее... и живота ти виниш,

                                      та ти изпускаш го, докато спиш...

                                      и чакаш с дарове да те зарине...

                                      а пазиш се от него, за да не настинеш.

                                      Подай ръка... поискай прошка...

                                      не за храброст или златна брошка...

                                      а за твоята душа да е честита,

                                      да те топли... да те кара да политаш.

                                      И тогава счита се, че ти живял си...

                                      когато взел си, но и дал си...

                                      когато смеха си си раздал...

                                      и в тъгата си дори си се засмял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Паунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...