Oct 8, 2009, 5:03 PM

Подай ръка... поискай прошка 

  Poetry
976 0 0
Назад зад теб е пусто....
обърнеш ли се... късно...
и там живота си прочиташ...
за какъв човек се считаш?
Ти страдал си безконечно...
постъпвал и държал си се човечно,
а колко пъти ти си разплаквал...
а добро да се случи си очаквал?
А ти се живеее... и живота ти виниш,
та ти изпускаш го, докато спиш...
и чакаш с дарове да те зарине...
а пазиш се от него, за да не настинеш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Паунова All rights reserved.

Random works
: ??:??