1 feb 2009, 10:33

Подари ми сърце

  Poesía
1.2K 0 3
Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.

Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота!
Със всеки съм станала така безчувствена.
Вместо с обич, аз обгръщам със самота,
а дори и тя е фалшива и изкуствена!

И заслепена си вървях аз без посока,
а толкова мъже ми предлагаха любов.
Но само в теб лек видях за мойта болка,
само ти да ми подариш сърце бе готов!

От мъките ми сякаш ме извади,
подари ми сърце, съживи моята душа!
Отново любовната магия ме опари,
но ти да обичаш вече спря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • усетих желанието да бъдеш обичана...и болка...
    кажи го с по-малко думи...и не се обръщай към ...него...
    той не го заслужава...
    с обич, Ванеса.
  • Винаги може по-добре Ще се постарая!Благодаря, Петя
  • Прочети на глас, за да усетиш къде се губи ритъма и стъпката!
    Иначе ми хареса!
    Но можеш и по-добре, нали?
    Успех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...