1 feb 2009, 10:33

Подари ми сърце 

  Poesía
878 0 3
Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.

Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота!
Със всеки съм станала така безчувствена.
Вместо с обич, аз обгръщам със самота,
а дори и тя е фалшива и изкуствена!

И заслепена си вървях аз без посока,
а толкова мъже ми предлагаха любов.
Но само в теб лек видях за мойта болка,
само ти да ми подариш сърце бе готов!

От мъките ми сякаш ме извади,
подари ми сърце, съживи моята душа!
Отново любовната магия ме опари,
но ти да обичаш вече спря...

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • усетих желанието да бъдеш обичана...и болка...
    кажи го с по-малко думи...и не се обръщай към ...него...
    той не го заслужава...
    с обич, Ванеса.
  • Винаги може по-добре Ще се постарая!Благодаря, Петя
  • Прочети на глас, за да усетиш къде се губи ритъма и стъпката!
    Иначе ми хареса!
    Но можеш и по-добре, нали?
    Успех!
Propuestas
: ??:??