1.02.2009 г., 10:33

Подари ми сърце

1.1K 0 3
Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.

Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота!
Със всеки съм станала така безчувствена.
Вместо с обич, аз обгръщам със самота,
а дори и тя е фалшива и изкуствена!

И заслепена си вървях аз без посока,
а толкова мъже ми предлагаха любов.
Но само в теб лек видях за мойта болка,
само ти да ми подариш сърце бе готов!

От мъките ми сякаш ме извади,
подари ми сърце, съживи моята душа!
Отново любовната магия ме опари,
но ти да обичаш вече спря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • усетих желанието да бъдеш обичана...и болка...
    кажи го с по-малко думи...и не се обръщай към ...него...
    той не го заслужава...
    с обич, Ванеса.
  • Винаги може по-добре Ще се постарая!Благодаря, Петя
  • Прочети на глас, за да усетиш къде се губи ритъма и стъпката!
    Иначе ми хареса!
    Но можеш и по-добре, нали?
    Успех!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...