1.02.2009 г., 10:33 ч.
Подари ми сърце
Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.
Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота!
Със всеки съм станала така безчувствена.
Вместо с обич, аз обгръщам със самота,
а дори и тя е фалшива и изкуствена!
И заслепена си вървях аз без посока,
а толкова мъже ми предлагаха любов.
Но само в теб лек видях за мойта болка,
само ти да ми подариш сърце бе готов!
От мъките ми сякаш ме извади,
подари ми сърце, съживи моята душа!
Отново любовната магия ме опари,
но ти да обичаш вече спря...
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.
Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота!
Със всеки съм станала така безчувствена.
Вместо с обич, аз обгръщам със самота,
а дори и тя е фалшива и изкуствена!
И заслепена си вървях аз без посока,
а толкова мъже ми предлагаха любов.
Но само в теб лек видях за мойта болка,
само ти да ми подариш сърце бе готов!
От мъките ми сякаш ме извади,
подари ми сърце, съживи моята душа!
Отново любовната магия ме опари,
но ти да обичаш вече спря...
© Ванеса Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Винаги може по-добре
Ще се постарая!Благодаря, Петя 
-
Прочети на глас, за да усетиш къде се губи ритъма и стъпката!
Иначе ми хареса!
Но можеш и по-добре, нали?
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
кажи го с по-малко думи...и не се обръщай към ...него...
той не го заслужава...
с обич, Ванеса.