5 mar 2017, 17:48

Подател: "Другата"

  Poesía
653 3 9

Здравей! Не ме познаваш! Аз съм другата..
Усещаш, зная, мойто съществуване
в напрегнатата тишина на всяка събота
и всяко негово внезапно отпътуване.

 

Не само теб, и себе си той лъга,
че любовта е дълг в затворническа риза.
Ти си просто отметка в графата "съпруга".
А аз съм оная – мечтаната виза...

 

Той бавно влиза в моето пространство,
където сме до болка съвместими.
И с чувствени пръсти разбърква ума ми,

и всички подредени в него рими.

 

Обича късни срещи със абсурда.
И ранен прочит на среднощни преживелици.
И моя мирис между аромата на кафето,
саксийните цветя и вестниците.

 

Той тръгва бавно всеки понеделник,
за да изстрада всяка стъпка разстояние...
За да повярва колко е недопустимо
за него да съм постоянно състояние.

 

Любовта не понася да бъде робиня
на чувство за собственост – синоним на диктат.
Свободата небе е. Свободата е синя.
И движи душите на двама във такт.

 

Любовта се отдръпва, щом примка надуши.
Щом мними очи ѝ полазват гръбнака.
Обичаш наистина, щом се научиш
да я пуснеш веднъж... И просто да чакаш.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря момичета!Хубав и успешен ден на всички!
  • Браво Лора!
  • Много, много хубав стих, запомнящ се!
  • Виж сега,айде ще се реванширам като ми дойде вдъхновението,с нещо да се надяваме по-прилично..И пак ще говорим.
  • Оправи го де, не те ли дразни така? Бъди малко по-критична към себе си. Имаш толкова хубави идеи...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...