Mar 5, 2017, 5:48 PM

Подател: "Другата" 

  Poetry
446 3 9

Здравей! Не ме познаваш! Аз съм другата..
Усещаш, зная, мойто съществуване
в напрегнатата тишина на всяка събота
и всяко негово внезапно отпътуване.

 

Не само теб, и себе си той лъга,
че любовта е дълг в затворническа риза.
Ти си просто отметка в графата "съпруга".
А аз съм оная – мечтаната виза...

 

Той бавно влиза в моето пространство,
където сме до болка съвместими.
И с чувствени пръсти разбърква ума ми,

и всички подредени в него рими.

 

Обича късни срещи със абсурда.
И ранен прочит на среднощни преживелици.
И моя мирис между аромата на кафето,
саксийните цветя и вестниците.

 

Той тръгва бавно всеки понеделник,
за да изстрада всяка стъпка разстояние...
За да повярва колко е недопустимо
за него да съм постоянно състояние.

 

Любовта не понася да бъде робиня
на чувство за собственост – синоним на диктат.
Свободата небе е. Свободата е синя.
И движи душите на двама във такт.

 

Любовта се отдръпва, щом примка надуши.
Щом мними очи ѝ полазват гръбнака.
Обичаш наистина, щом се научиш
да я пуснеш веднъж... И просто да чакаш.

 

 

© Jane Doe All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря момичета!Хубав и успешен ден на всички!
  • Браво Лора!
  • Много, много хубав стих, запомнящ се!
  • Виж сега,айде ще се реванширам като ми дойде вдъхновението,с нещо да се надяваме по-прилично..И пак ще говорим.
  • Оправи го де, не те ли дразни така? Бъди малко по-критична към себе си. Имаш толкова хубави идеи...
  • Усеща се бая лъкатушенето и се улавя,както и да го погледнеш..Това е защото има сглобка от друг мой стих,който така си и остана незавършен,но ми се изкаше да пришия куплета някъде..Добър усет показваш,Жани! Радвам се,че се отби!
  • На места ти лъкатуши ритъмът, но смислово много ми допадна.
    И това: "Любовта не понася да бъде робиня" И не само...
    Усмих
  • Благодаря,Еси! Но някой го е казал мнооого преди мен..Нищо не подлежи на контрол,особено любовта!Хубав и усмихнат ден!
  • "Любовта се отдръпва, щом примка надуши.
    Щом мними очи ѝ полазват гръбнака.
    Обичаш наистина, щом се научиш
    да я пуснеш веднъж... И просто да чакаш."
    Един изключителен стих с мъдър и силен финал! Адмирации!
Random works
: ??:??