Подател: "Другата"
Здравей! Не ме познаваш! Аз съм другата..
Усещаш, зная, мойто съществуване
в напрегнатата тишина на всяка събота
и всяко негово внезапно отпътуване.
Не само теб, и себе си той лъга,
че любовта е дълг в затворническа риза.
Ти си просто отметка в графата "съпруга".
А аз съм оная – мечтаната виза...
Той бавно влиза в моето пространство,
където сме до болка съвместими.
И с чувствени пръсти разбърква ума ми,
и всички подредени в него рими.
Обича късни срещи със абсурда.
И ранен прочит на среднощни преживелици.
И моя мирис между аромата на кафето,
саксийните цветя и вестниците.
Той тръгва бавно всеки понеделник,
за да изстрада всяка стъпка разстояние...
За да повярва колко е недопустимо
за него да съм постоянно състояние.
Любовта не понася да бъде робиня
на чувство за собственост – синоним на диктат.
Свободата небе е. Свободата е синя.
И движи душите на двама във такт.
Любовта се отдръпва, щом примка надуши.
Щом мними очи ѝ полазват гръбнака.
Обичаш наистина, щом се научиш
да я пуснеш веднъж... И просто да чакаш.
© Jane Doe All rights reserved.
