4 nov 2014, 8:35

Поднебесен пътник

  Poesía » Otra
446 0 2

Със грижите едни и същи,

поникващи отколе вкъщи,

промъквам се между стрелите

към подстъпите на звездите.

 

До там, където няма знаци

по пътищата към "Близнаци",

а има мисъл за летене

и страст към звездното броене.

 

До свършека на всичко земно

в началото на туй неземно,

където губят се следите

от стъпките и на дедите.

 

Където времето е съдник

на всеки поднебесен пътник.

Където чудесата звездни

изпълват непознати бездни.

 

И там в незнайните простори

живота ми да се повтори

без грижите едни и същи,

зазидани от мене вкъщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойна!Радвам се, че пак ме посети и оцени!
    Поздрави от мен и хубав есенен ден!
  • Отново прекрасно стихотворение написано с чудесен стих!Поздравявам те,Никола и ти желая ведър ден!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...