Поднебесен пътник

4 nov 2014, 8:35

Poesía » Otra

320 0 2

Със грижите едни и същи,

поникващи отколе вкъщи,

промъквам се между стрелите

към подстъпите на звездите.

До там, където няма знаци

по пътищата към "Близнаци",

а има мисъл за летене

и страст към звездното броене.

До свършека на всичко земно

в началото на туй неземно,

където губят се следите

от стъпките и на дедите.

Където времето е съдник

на всеки поднебесен пътник.

Където чудесата звездни

изпълват непознати бездни.

И там в незнайните простори

живота ми да се повтори

без грижите едни и същи,

зазидани от мене вкъщи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2014-11-07T07:38:46+02:00

Благодаря, Стойна!Радвам се, че пак ме посети и оцени!
Поздрави от мен и хубав есенен ден!
stoyna (Стойна Димова)

2014-11-04T12:10:58+02:00

Отново прекрасно стихотворение написано с чудесен стих!Поздравявам те,Никола и ти желая ведър ден!