4 nov 2014, 8:35

Поднебесен пътник

  Poesía » Otra
444 0 2

Със грижите едни и същи,

поникващи отколе вкъщи,

промъквам се между стрелите

към подстъпите на звездите.

 

До там, където няма знаци

по пътищата към "Близнаци",

а има мисъл за летене

и страст към звездното броене.

 

До свършека на всичко земно

в началото на туй неземно,

където губят се следите

от стъпките и на дедите.

 

Където времето е съдник

на всеки поднебесен пътник.

Където чудесата звездни

изпълват непознати бездни.

 

И там в незнайните простори

живота ми да се повтори

без грижите едни и същи,

зазидани от мене вкъщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойна!Радвам се, че пак ме посети и оцени!
    Поздрави от мен и хубав есенен ден!
  • Отново прекрасно стихотворение написано с чудесен стих!Поздравявам те,Никола и ти желая ведър ден!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...