11 abr 2007, 20:39

Подранила пролет 

  Poesía
894 0 4
 

Тишината ме разголва.

И е страшно.

        Няма накъде

        да бъда повече ранима.

Преждевременно разцъфнах.

        Отсечи ме!

докато още мога да раста.

Сама се заличавам,

        сън по сън...

Докато ми останат само мислите.

        Не ме вини.

Стоя пред теб

                разлистена,

скандално изрисувана в зелено...

Но в теб е още може би студено

и не навреме ти протягам пролет.


                                                                   29.03.2006

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??