11 abr 2007, 20:39

Подранила пролет 

  Poesía
967 0 4
Тишината ме разголва.
И е страшно.
Няма накъде
да бъда повече ранима.
Преждевременно разцъфнах.
Отсечи ме!
докато още мога да раста.
Сама се заличавам,
сън по сън...
Докато ми останат само мислите.
Не ме вини.
Стоя пред теб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??