Подранила пролет
Тишината ме разголва.
И е страшно.
Няма накъде
да бъда повече ранима.
Преждевременно разцъфнах.
Отсечи ме!
докато още мога да раста.
Сама се заличавам,
сън по сън...
Докато ми останат само мислите.
Не ме вини.
Стоя пред теб
разлистена,
скандално изрисувана в зелено...
Но в теб е още може би студено
и не навреме ти протягам пролет.
29.03.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
