Подсъдно...?
Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене,
докосваш устните ми със усмивка,
очите ми обгръщаш в син оттенък
и с топла нежност ми намигаш.
И закачливо пламъче се смее
във погледа ти, безразсъдно
и аз усещам, че живея,
дори това да е подсъдно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвети Пеева Todos los derechos reservados
