Подземно царство

MiSs-VeNoM (Вижи)
6 4

3 ene 2009, 16:24

Poesía

774 0 2

Там, където слънцето не блести,

там, където мракът веч цари,

там, лишени от радост безброй души,

лутат се самотни и без мечти.

Но там няма смях, сълзи, живот,

има само прах, пепел и кивот.

Надеждата изгубена е отдавна,

молитвата е за спасение на душата.

Изгубени души бродят мълчаливо

по полето на смъртта, в злокобна тишина.

Кървави ръце протягат се безсилно

към лъжлива светлина на сребристата луна.

И две очи блещукат, единствени, живи,

гледайки таз сцена мъртва, примигват тъжно.

Ти, гробарю нещастен, свидетел един си,

на тоз "живот" проклет в подземното царство!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-01-03T21:19:56+02:00

Понякога подземието е небе!
Поздрави!
bloody_angel (Владислава Генова)

2009-01-03T16:44:26+02:00

Винаги съм знаела, че душата ти е по-дълбока от това, което позволяваш на околните да видят!Гушкам те,Вижи и ти пожелавам да се запазиш такава въпреки грозотията на света!