Подземно царство
Там, където слънцето не блести,
там, където мракът веч цари,
там, лишени от радост безброй души,
лутат се самотни и без мечти.
Но там няма смях, сълзи, живот,
има само прах, пепел и кивот.
Надеждата изгубена е отдавна,
молитвата е за спасение на душата.
Изгубени души бродят мълчаливо
по полето на смъртта, в злокобна тишина.
Кървави ръце протягат се безсилно
към лъжлива светлина на сребристата луна.
И две очи блещукат, единствени, живи,
гледайки таз сцена мъртва, примигват тъжно.
Ти, гробарю нещастен, свидетел един си,
на тоз "живот" проклет в подземното царство!
© Вижи All rights reserved.
