Поема за баща ми 4

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№4

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

От всичките сестри и братя,

баща ми се родил най- млад,

и от това по-късно патил,

макар на всички , че бил брат…

На дядо Слав му провървяло,

и той натрупал някой лев.

На старата ни къща спрял се

и заградил той нова с кеф.

Но знаеш често тъй се случва,

когато всичко ти е в ред,

зъбата кучка се окучва,

и ти оставаш без късмет!

И тъй решил бил дядо Слави,

нов дом за всички да строи,

и разни теркове заправил,

мечтата си да сътвори.

Изпратил коли и колари,

да пазарят от Хаджалес,

нещата вкупом да докарат,

тъй както прави ме и днес.

Но щом коларите изпратил,

дошъл от нищото – инфаркт!

И Господ  ангел му  изпратил,

Макар, че дядо ми бил  млад!

Баща ми бил невръстен още,

но взел съдбата на сирак!

Забравил грижите , разкоша…

Объркало се всички пак!

Той бил едва на единайсет,

дете  което да расте,

какво в душата му е ,знай се!

Щом мъката се  на тресе!

След време в Пловдив бил записан…

Но учил там  година-две!

За селянин си бил орисан

и нивите си да оре…

Дошъл си нещо да запази,

от много братя и сестри

и тръгнал селска кал да гази,

от късна доба , до зори!

Той затова не се доучил.

Дошъл  грабежите да спре!

Той своя дял  тук си получил,

и с  всички да се разбере…

Баба давала на синовете,

каквото може да даде,

имането от вековете,

раздавала тя  без да се спре.

Направила на всички, къщи…

Платила и за занаят.

Те  станали мъже могъщи,

на пук на малкия си брат!

!И тъй след Митата и Момча,

той тръгнал в дългите бразди,

макар  да бил все още момче,

видял по сред бел ден , звезди!

И от неопитност  и преумора,

 той бил от треска поразен…

Но го спасили близки хора.

Това ми казаха  на мен.

...Той станал селското ергенче.

И партия с добър имот.

Напивал момините менци,

тъй както прави цял народ.