30 abr 2020, 7:32

Поет

1.2K 1 0

Защо поетите обичат небесата -

защото самите те са волни птици.

Защо поетите заглеждат се в звездите -

така рисуват свойте песни

по синьото небе със падащи звезди.

Защо поетите посрещат утрото,

на морския лазурен бряг.

Така те пишат свойте стихове,

целунати от слънчев лъч.

Защо поетите са влюбени във изгрева -

така по волно диша тяхната душа.

Защо поетите изпращат залеза –

Перото си потапят в залеза.

за слънчевите стихове.

Защо поетите въздишат под луната.

Така се раждат техните безсъници,

облени в лунна светлина.

Защо поетите заглеждат се в звездите.

Така те правят от душата си огнена заря.

Защо поетите се скитат вечер,

във тъмни и безлюдни улици.

Така се раждат техните куплети

във някое квартално кафене.

Защо поетите бленуват цветни сънища -

защото те са тяхно вдъхновение.

От техните безсъници,

се раждат нови стихове.

Защо поетите са тъй самотни,

самотни, но обичани.

Така те чуват по добре гласа на вятъра,

който шепне им мелодии.

Защо поетите са тъй бездомни,

бездомни и угрижени.

Поетите са Скитници,

във дълги и непрогледни нощи.

 

Какво поетите рисуват –

своето сърце и своята душа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...