Поетът с нежната душа
Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита.
Душата ми е като хляба, бяла пита,
която аз на мойте българи раздавам.
Защо раздавам я може някой да попита,
защото е от Бога ми дар и него благославям.
Душата ми е като стара бяла книга,
на която по листите и стихове пиша.
И страниците и на хората раздавам.
нещо от мен, от сърцето им подарявам.
Душата ми е като на Христа бялата икона,
пред която се моля, рано и късно вечерта.
Благодаря на Бога и на девата Мадона,
че дали са ми дарба да радвам хората!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
