България

Звездичка надзърта през младата утрин.

Оглежда се плахо в Окото на Рила.

Погалва с усмивка орлите на Пирин.

Родопа в недрата си тайни е скрила.

Ветрец се промъква през тесни оврази.

Поклаща изтежко вековните мури.

И носи легенди и мирис на рози.

Спокойствие носи и спомен за бури.

Пчеличка прелитва от цвете на цвете.

От гроздето тежко, налято със сила,

отпива. Балканът пази плодовете,

които земята дашна е родила.

Дъждец е покапал току-що тревата.

Налял е живителна влага в реките.

Стремят се нагоре и греят житата.

Приканват ни тихо и гордо горите.

Вълничка отхапва от пясъка скришно.

Отдръпва се. Друга го носи обратно.

В природата няма ни грамче излишно.

Морето е синьо, а слънцето златно.

Мъдрец ли създал е такова богатство?

България реално

Звезда се озърта сред облака черен.

Поглежда я празно Окото на Рила.

И няма ги вече орлите на Пирин.

Родопа недрата тайни е открила.

Ветрец се промъква из тесни сокаци.

Поклаща изтежко провиснали жици.

И носи жужене и мирис на пури.

И прах ни донася, и спомен за птици.

Пчеличката също остана скъп спомен.

И гроздето тежко, налято със сила,

напива. И Балканът млъква засрамен.

Земята ни  дашна и тя  се е свила.

Дъждец е покапал току-що асфалта.

Набил е прахта и прелял е реките.

Плахо надигат стеблата си житата.

Гордо, но сигурно  изчезват горите.

Вълните се бият в бетона напразно.

Отдръпват се. Има ли нещо по-вечно?

Природното място извечно е празно.

Морето е жълто, а слънцето черно.

Глупец сътворил е това светотатство.

                                                            SamOsten