Поглед
България
Звездичка надзърта през младата утрин.
Оглежда се плахо в Окото на Рила.
Погалва с усмивка орлите на Пирин.
Родопа в недрата си тайни е скрила.
Ветрец се промъква през тесни оврази.
Поклаща изтежко вековните мури.
И носи легенди и мирис на рози.
Спокойствие носи и спомен за бури.
Пчеличка прелитва от цвете на цвете.
От гроздето тежко, налято със сила,
отпива. Балканът пази плодовете,
които земята дашна е родила.
Дъждец е покапал току-що тревата.
Налял е живителна влага в реките.
Стремят се нагоре и греят житата.
Приканват ни тихо и гордо горите.
Вълничка отхапва от пясъка скришно.
Отдръпва се. Друга го носи обратно.
В природата няма ни грамче излишно.
Морето е синьо, а слънцето златно.
Мъдрец ли създал е такова богатство?
България реално
Звезда се озърта сред облака черен.
Поглежда я празно Окото на Рила.
И няма ги вече орлите на Пирин.
Родопа недрата тайни е открила.
Ветрец се промъква из тесни сокаци.
Поклаща изтежко провиснали жици.
И носи жужене и мирис на пури.
И прах ни донася, и спомен за птици.
Пчеличката също остана скъп спомен.
И гроздето тежко, налято със сила,
напива. И Балканът млъква засрамен.
Земята ни дашна и тя се е свила.
Дъждец е покапал току-що асфалта.
Набил е прахта и прелял е реките.
Плахо надигат стеблата си житата.
Гордо, но сигурно изчезват горите.
Вълните се бият в бетона напразно.
Отдръпват се. Има ли нещо по-вечно?
Природното място извечно е празно.
Морето е жълто, а слънцето черно.
Глупец сътворил е това светотатство.
SamOsten
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Желев Всички права запазени
