Поглед с духовните очи
Свода погледнах със слепи очи
Свода на храма, прозрачни лъчи
Пак те проникват през таз тъмнина
Със звуци на птици, покой, тишина
Ангел прозрачен, кристален блести
Мене душата с лъчи озари
Там ми отвори небесна врата
Понесе ме мене отвъд вечността
С радост неземна творец ми разкри
Истински светъл над вси светлини
Да ме прегърне с любов, топлина
С усмивката свята, лъчи, добрина.
Това стихотворение съм го писал, под спазена литературна стъпка.
Тя се състои от 10 срички на всеки стих с 4 ударени и 6 неударени.
Ударените са първа, четвърта, седма и десета. На всеки последен стих на всеки куплет има още една
прибавена сричка от към първата.
26.03.2015 г Кирил Апостолов Иванов
На тази дата навършвам точно 11 900 от моето раждане
© Кирил Иванов Todos los derechos reservados
Поздрави!