Поглед с духовните очи

Свода погледнах със слепи очи

Свода на храма, прозрачни лъчи

Пак те проникват през таз тъмнина

Със звуци на птици, покой, тишина

Ангел  прозрачен, кристален блести

Мене душата с лъчи озари

Там ми отвори небесна врата

Понесе ме мене отвъд вечността

С радост неземна творец ми разкри

Истински светъл над вси светлини

Да ме прегърне с любов, топлина

С усмивката свята, лъчи, добрина.

Това стихотворение съм го писал, под спазена литературна стъпка. 

Тя се състои от 10 срички на всеки стих с 4 ударени и 6 неударени. 

Ударените са първа, четвърта, седма и десета. На всеки последен стих на всеки куплет има още една 

прибавена сричка от към първата.

26.03.2015 г                       Кирил Апостолов Иванов

На тази дата навършвам точно 11 900 от моето раждане