Погубени мечти

                                                 Мечтите като в саркофаг затворени -

                                       бледнеят пред черни тъмнини,

                                       очите ми на четири отворени -

                                       търсят светли бъднини.

                                       Сълзите горчиви като дъжд пороен -

                                       не стихват пред мощни стихии,

                                       от болката на удар смъртоносен -

                                       душата спокойна не спи.

                                       Звяр ли свиреп ми разкъсал сърцето?

                                       Което жалее в несбъднати мечти,

                                       или змùя ми лежи на лицето -

                                       отровила в мене всичко дори.

                                      Една ми надежда останала само...

                                      С борба и молитви аз да се боря,

                                      и моля се тях да избутам с рамо,

                                      за нови мечти пътека да сторя.