Мечтите като в саркофаг затворени -
бледнеят пред черни тъмнини,
очите ми на четири отворени -
търсят светли бъднини.
Сълзите горчиви като дъжд пороен -
не стихват пред мощни стихии,
от болката на удар смъртоносен -
душата спокойна не спи.
Звяр ли свиреп ми разкъсал сърцето?
Което жалее в несбъднати мечти,
или змùя ми лежи на лицето -
отровила в мене всичко дори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up