Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.
С теб е достижима всяка точка от родната земя,
небето е близо, а с него космосът и звездите,
с тихи стъпки влизам във всяка човешка душа,
с нея боледувам, виждам горенето на мечтите.
Ти си полета, птиците,вълните буйни на морето,
магията за оцеляване в живота брутален,
природата,въздуха, който дишам, цветовете
вплетени в мечтите, сълзите за нещо фатално. ...