5 ene 2020, 12:54

Поискай!

805 4 2

 

Не знам защо ти трябвах. Точно аз. 

Вероятно дефицит на щастие. 

На утихнала във тебе буйна страст, 

събудена от моето сърце на части... 

А може би ти бях една надежда 

и лъч на себе си от светлина? 

Копнеж, желания за чувстства, нежност, 

и бягство от реалността... 

Дали пък съм ти главна роля, 

или запомнящ се все пак, миманс? 

Попитай всички до една любови! 

Но, всъщност те са мъртви. Няма шанс. 

Аз исках в нещо да се вричам. 

И да остана тук при теб в Бургас. 

Да бъда целият море с обичане! 

И да съм влюбен до захлас. 

Но аз съм само вятър и мъгла. 

Безпътица на повече от четирийсет. 

Освен, че съм със счупени крила, 

душата оцеля ми след убийство. 

Защо съм ти притрябвал? Ти кажи ми! 

От оня свят аз знам да се завръщам. 

На глас ли да ти кажа или с рими? 

Поискай доживот да те прегръщам!... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....