Не знам защо ти трябвах. Точно аз. 

Вероятно дефицит на щастие. 

На утихнала във тебе буйна страст, 

събудена от моето сърце на части... 

А може би ти бях една надежда 

и лъч на себе си от светлина? 

Копнеж, желания за чувстства, нежност, 

и бягство от реалността... 

Дали пък съм ти главна роля, 

или запомнящ се все пак, миманс? 

Попитай всички до една любови! 

Но, всъщност те са мъртви. Няма шанс. 

Аз исках в нещо да се вричам. 

И да остана тук при теб в Бургас. 

Да бъда целият море с обичане! 

И да съм влюбен до захлас. 

Но аз съм само вятър и мъгла. 

Безпътица на повече от четирийсет. 

Освен, че съм със счупени крила, 

душата оцеля ми след убийство. 

Защо съм ти притрябвал? Ти кажи ми! 

От оня свят аз знам да се завръщам. 

На глас ли да ти кажа или с рими? 

Поискай доживот да те прегръщам!... 

Danny Diester 

(Стихопат.)