5 nov 2015, 17:32  

Покани ме на танц

623 4 6

Тихо е. Часовникът пак е заспал,

а горе - те се подготвят за бал.

Вятърът сцена пищна устройва

с голите клони, струни настройва.

 

Време е. Светлината бавно угасва.

Небето своята пазва разпасва,

изсипва прах от бели кристали,

земята покрива с нежни воали.

 

Покани ме на танц! И аз ще съм в бяло.

Ръка за ръка. Тяло до тяло,

да се носим по дългата рампа

там, под старата улична лампа.

 

Е.И.

01.11.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....