Тихо е. Часовникът пак е заспал,
а горе - те се подготвят за бал.
Вятърът сцена пищна устройва
с голите клони, струни настройва.
Време е. Светлината бавно угасва.
Небето своята пазва разпасва,
изсипва прах от бели кристали,
земята покрива с нежни воали.
Покани ме на танц! И аз ще съм в бяло.
Ръка за ръка. Тяло до тяло,
да се носим по дългата рампа
там, под старата улична лампа.
Е.И.
01.11.2014
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
